Поезия в есента

Моята есен

Мечта ли?

b309a4d9.jpg

***

                                     

За да си направиш прерия

ти трябват пчела и детелина,

пчела и детелина

и една мечта голяма.

Дори мечтата само стига,

когато

пчела и детелина

няма.

Емили Дикинсън

Мечтая си…

Дали ми стига

една мечта за любовта?

Мечтая си –

нощта премигва

в едничка дума – самота.

Мечтая си.

Пчеличке малка,

включи ме в твоята игра!

Мечтая си,

а колко трябва –

крилца прозрачни и… цветя.

Мечтая си…

юли 25, 2007 Posted by | Поезия | Вашият коментар

Ти

78281v50o10msk3.gif

Мисълта си, с която заспивам,

песента, от която се раждам,

радостта си, която откривам,

лудостта, във която се вграждам.

Ти си слънчево зайче в косата
и пейзаж,покоряващ очите!
Ти си лунният път в тъмнината.
Ти си истина-в нея се вричам.

Ти си шепота тих във листата
и уханна трева във полето.
Ти си бурният пролетен вятър.
Светла обич, пленила сърцето.

Аз без твоята нежност не мога.
И от теб не успях да избягам.
Милиони звезди в небосвода.
Но със мисъл за теб пак си лягам.

юли 25, 2007 Posted by | Поезия, любовна лирика | Вашият коментар

Езера

341607231_6318a94889_b.jpg 

Езера

В очите ми извира дъжд,

сърцето свива  безнадеждност,

а после спира изведнъж

и ме залива с нова нежност!

Каква изящна красота!

Стопява в мене ледовете

и много, много светлина

чертае пътя и ми свети.

А после, пак избликва дъжд

и пълни езера от мисли.

Политам, падам изведнъж…,

а бях с желания лъчисти.

О, колко много суета!

Кажи, защо ми я подсказа?

С надежда скочих във страстта,

но огънят и ме наказа.

 

Но пък си имам езера

от мисли, нежност, обещания,

изпепелени чудеса…

Докоснах слънцето! Това ми е!

юли 25, 2007 Posted by | Поезия, любовна лирика | 2 коментара