Поезия в есента

Моята есен

Бяла приказка

Бяла приказка

Бяла приказка

В луда надпревара

палави снежинки

засипват тротоара –

стъпчици, партинки…

Целуват ни лицата,

в дъха ни се стопяват.

Спускат се надолу,

одеало напластяват.

 

Чисто, свежо, бяло,

искрящо и красиво –

всичко оцеляло

е ледено-щастливо.

Бялата прегръдка

в краката ми проскърцва.

Всяка моя стъпка

бялото разбърква.

 

После дъх поели

ледени царици

скриват с шапки бели

зелените следици.

Гонят се отново

палаво-игриви.

Ще са в мойто слово

все така щастливи.

ЗА ДА ВИДИТЕ ЦЯЛАТА НЕВЕРОЯТНА БЯЛА ПРИКАЗКА СИ ПУСНЕТЕ КЛИПЧЕТО:

януари 9, 2008 - Posted by | Изкуство, Поезия, Фотография

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: