Поезия в есента

Моята есен

Сбогом любов

Сбогом любов

Сбогом любов

Тъй дълго за тебе копнях.

Излях водопади от нежност.

Във мислите пъплеше – грях,

за мен бе и бряг и безбрежност.

Ти беше във моята нощ –

в съня ми бе сбъднатост, прилив.

Вулкан беше – сила и мощ –

бе свят, бе живот, бе идилия.

В деня ми чертаеше път

сред пролетни макове, песни.

Потръпваше моята плът

и бяха просторите тесни.

Ти беше. Но свърши нощта.

Денят превали някак втресен.

И сляха се вик и тъга,

заглъхващи в тази ми песен.

И моя нестихващ копнеж

отнесе го нейде реката.

Дари на морето кипеж –

на мене – откри свободата.

юни 27, 2008 - Posted by | Изкуство, Поезия, Фотография, любовна лирика |

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: