Поезия в есента

Моята есен

Вятър в косите

Вятър в косите ми мислите брули

Вятър в косите

Вятър в косите ми мислите брули,

обагря във есенни багри света.

Забогатяла с изстрадани хули

жив водопад е във мен мисълта.

Хиляди капки пороя отнася

в бушуваща бездна копняла покой.

И стон, но и свежест вятър понася

от удар родени рояци безброй.

Поемат отново в русло надолу

до следващ кипящ от страстта водопад.

Отново преплитат се думите в слово

каскадно бушуват и …

                                          няма назад.есенни багри... и... няма назад

октомври 10, 2007 - Posted by | Поезия

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: