Поезия в есента

Моята есен

Може би

Но къде си ти...

Може би

Може би ще ме потърсиш

след петнадесет години.

Може би ще се прекършиш,

ще ли бъда тук, любими?

Може би ще пееш песни

и ще шепнеш мойто име…

Сам не се живее лесно,

Ах, къде си ти, любими.

Молех с мъжкото си рамо

бъдещето ти стопли ми,

и обичай мене само…

Но къде си днес, любими.


Може сто жени да имаш,

със очи неповторими,

да се радваш, да проклинаш…,

но те чакам аз, любими.


Може слънце да те сгрява,

в нощите луна да има.

Но за лумнала жарава

ще потърсиш мен, любими.

Може вятър да повее –

с тебе в огън да гориме,

но във него ще живеем –

Ти си в мен и в плен, любими.

Може ручей да пресъхне,

любовта не ще изстине!

С мен гори и мене вдъхвай

до последен стон, любими!

любими?!

октомври 6, 2007 - Posted by | Поезия, любовна лирика, Uncategorized

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: