Поезия в есента

Моята есен

Сълзи

09.01 00:48 – Сълзи

 

                                               Пръстта – пресолена от сълзи,
                                               китка свежи цветя.
                                               Догарящи свещи. Тишина!
                                              
    

       На моята звездичка!

А всичко беше, някак си – съдба!
Едно дете играеше с вълните,
тичаше и плискаше вода…
Радостта блестеше във очите!

После пак – вълна подир вълна,
очакваха детето да се върне…
Те търсеха, заливайки брега,
надявайки се нейде да го зърнат!

Животът цял пред него бе,
но приютиха го звездите!
И само майка, плачеща в стиха,
го виждаше играещо с вълните.

В небосвода днес една звезда
блести по-силно и пронизва дълбините,
където в опустяла майчина душа
оставят парещи следи сълзите.

Автор: esen Категория: Изкуство
Прочетен: 357 Коментари: 26

Коментари

1. minako ^_^
09.01 01:04

Радостта наистина блести в очите ми :)))) Супер е !!!!!!! :))))

2. esen Радват ме такива очи!
09.01 01:06

Благодаря, minako!

3. sashetu🙂
09.01 01:17

Страхотно е… :))
Благодаря…!!!
:))))

4. loverboy😦
09.01 01:30

Ти ме натъжи, но това ми хареса… извинявай, не биваше да ми харесва… но е красиво…

5. lemonpie ***
09.01 06:39

Тихо… тихо, да не събудим сълзите….

6. sunflower😦
09.01 07:34

Много, много тъжно!

7. esen Радвам се, че ти хареса, sashetu!
09.01 22:14

Приятно ми е, че си тук!

8. esen Хубаво е да виждаш красивото
09.01 22:16

и в тъгата! Има го.
Благодаря ти за споделянето, loverboy!

9. esen Понякога сълзите облекчават болката и тъгата.
09.01 22:32

Благодаря, lemonpie!

10. esen Съжалявам, че те натъжих, слънчево цвете!
09.01 22:34

Опитах само да отдам значимото и на тъжните събития. Да спомена…

11. esen За съжаление е повод, vladipro…
09.01 22:36

Съжалявам, че извиках тъжния спомен у теб:(

12. antinous *&*
10.01 09:40

Моите почитания!

13. lemonpie Мила Есен,
10.01 09:49

като го прочетох вчера се разплаках… Днес пак влизам, знам, че е тъжно, знам, че боли, и пак ми стана много мъчно. Сълзите облекчават зная, но не променят нищо… Искам да ти дам поне една усмивка и много гореща прегръдка, дано те стоплят поне малко.

14. letisi една голяма любов …по-голяма от света…
10.01 15:48

носи ни красотата на утрото….и една усмивка в нашите очи…

леко перифразирано но пък красиво….когато загубим нещо стойностно дано имаме сили да се радваме че сме го имали…

15. esen Благодаря, antinous!
10.01 23:34

Благодаря, antinous!

16. esen Толкова си мила, lemonpie!
10.01 23:41

Имах нужда от горещата прегръдка и усмивките!
Благодаря ти за топлината, за споделените сълзи!

17. esen Толкова хубаво си го казала, let…
10.01 23:44

Толкова хубаво си го казала, letisi!
Ще запомня това: „когато загубим нещо стойностно дано имаме сили да се радваме че сме го имали…“
Благодаря ти за силата, която ми даде!

18. esen Поласкана съм, az1961!
10.01 23:48

Високата ти оценка и прекрасните думи ми дадоха крила и вяра. Благодаря!!!:)

19. zvezdichka Красотата в тъгата на майчиното сърце
11.01 01:01

Танцуват сълзите в стиха,
те дирят волността,
на очите детски,
светещи от небеса.

20. candysays …………….О, скъпа esen!………………….
11.01 08:02

Не очаквах това……. Макар че, от друга страна… не е съвсем неочаквано….
Това е първото нещо, което прочитам тази сутрин… Но не съжалявам за това… Тъкмо слушам една тъжна и много красива песен- от последния пост в моя блог… Връзват се някак нещата… винаги… рано или късно…

Моята душа…сърцето ми… винаги са били по някакъв начин и по някаква причина, криеща се дълбоко в моето минало явно, при тези неща… При такива болки точно… При загубата… на една майка на нейното безценно дете… съкровище, неизмеримо с нищо на света… или на любим човек… Не само в кръвната връзка има безкрайна любов знаеш сама…..
И познавам една такава- досущ като теб прекрасна жена, която също пише прекрасни, топли и нежни стихове, пълни с човещина… Тя също загуби детето си, дъщеря си… А и съпруга си- при полет- преди това е загубила… Въобще не зная как се справя с мъката си, но е много силна… истински човек… и тя подобни стихове бе написала… Възхищавам ви се от сърце… Ти си прекрасна… И силна, без никакво съмнение… И все така нежна, каквато си била и преди, сигурна съм…….🙂
Нали знаеш и сама- страданието, сълзите… могат да се превърнат в едно ново начало… в едно безкрайно пречистване, което да превърне с времето един човек в ангел… почти…🙂

Прекрасни коментари имаш от всички тук…

…Обичам те! Наистина…🙂

21. krissi1 На моята звездичка!
11.01 10:09

Милата ми….!

Проблесна тъжно,бисерно искряща,
запари,загорча,но продължи,
една сълзица дълго крита
изплъзна се сама от моите очи…

22. esen zvezdichka, candysays, krissi1 и всички, които споделихте мъката ми,
12.01 01:28

Да съм тъжна е неизбежно!
Надявам се ще ми простите?!
Знам, в живота са безбрежни
за нас единствено мечтите.

И съм много благодарна,
че във трудния ми час,
рамо за сълзи намерих
тук приятели сред вас!

23. vesan Разтърсващо!
12.01 18:03

Не мога да коментирам… толкова е силна болката в стиха ти!

24. esen Благодаря, vesan!
12.01 18:08

Присъствието ти тук ми е достатъчно, за да почувствам приятелското ти рамо.

25. zvezdichka Ние затова сме
12.01 18:36

човешки създания, за да се подкрепяме в радости и най- вече в болки, защото човек радостта си може да сподели от сърце, докато болката може да изплаче на приятелско рамо и да получи ценна подкрепа, дали от приятел , а още повече от непознат. Но аз осъзнавам, че ние сме само донякъде непознати… А малко по малко опознаваме душите си и те са които откликват една на друга… Те са, които могат да те прегърнат в обятията си, макар и виртуални и които могат да утешат сърцето чрез блага дума дошла на точното време и в подходящия час. Прегръщам те мила Есен :-* .

26. esen Благодаря ти мила Звездичка!
12.01 23:06

Наистина чувствам всички тук много близки и повече от приятели. Човек има нужда да сподели тежките си моменти като този (за мен 9-ти януари), когато правя поредния помен на починалата ми дъщеря.
Топлите прегръдки и приятелското рамо ми донесоха огромно облекчение! Трогната съм от разбирането и нежното съчувствие и обич, които срещнах.
Сърдечно благодаря!!!

септември 26, 2007 - Posted by | Uncategorized

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: