Поезия в есента

Моята есен

Тихо

09.12.2006 12:29 – Тихо

Тихата есен в календара пълзи,
тихо отронва кратките дни.
Тихо се стелят мъртви листа,
тихо затрупват даже скръбта.

Тихо оплаквам изтляла мечта.
Тихо проклинам и свят, и съдба.
Тиха е моята късна тъга,
тихият вятър отвя песента!

Автор: esen Категория: Изкуство
Прочетен: 185 Коментари: 16

Коментари

1. noir ~ N ~
09.12.2006 13:02

Хих … 🙂 Какво спокойствие 🙂 Прекрасно е 🙂

2. esen Благодаря, noir!:)
09.12.2006 13:12

Когато го писах беше точно такъв тих и спокоен есенен ден и само падането на листата нарушаваше тишината.:)

3. bamby13 Благодаря ти за красотата и
09.12.2006 13:21

нежността, която стиховете ти носят!!

4. adjna тихо тихо
09.12.2006 13:30

да чуем как падат и последните листа…
да посрещнем виелиците…
те връщат песента…

5. esen И аз благодаря, bamby13!
09.12.2006 13:42

Радвам се, че откри нежността и красотата в есенните ми стихове!:)
Усмихнат ден ти желая!:)

6. esen Да чуем есента…
09.12.2006 14:02

Дали тя плаче или реди поредната си песен, изпълнена със спомени за зелената пролет и слънчевото лято. А може би забързана се подготвя за студената, бяла зима?!
Поздрави, adjna! Благодаря ти!

7. lion1234 Прекрасно стихотворение!
09.12.2006 17:57

След като го прочетох, имах чувството че е писано
специално за мен.Толкова е съзвучно с моята основ-на настроеност:тъга,меланхолия и побеждаващото
винаги спокойствие. Творбата ми напомня прекрас-
ните стихове на Тютчев с техния неотразим есенен
аромат и с пъстрите си багри.

8. esen Останах без думи!!!:)
09.12.2006 18:09

Благодаря, lion1234!
Това стихотворение е писано миналата есен и е второто в стихосбирката ми „Дъжд в очите“.

Радвам се, че стихът ми те е докоснал!

9. zvezdichka И аз се присъединавам
09.12.2006 21:24

към всички тук на това място.

Благодаря ти Есен – златна и красива, тиха и скромна, галеща и даряваща, радваща и разпръскваща ухание. Бъди все така позитивна и бяла, облечена със златните окраски на любовта и рисуваща със слово пъстроцветно в душите на отрудените понякога хора :))).

Изпращам ти слънчев лъч, обагрен със звезден прашец – вълшебен и златокрил :))).

10. esen Благодаря за лъчите и звезния прашец, zvezdichka!
09.12.2006 22:32

Ти наистина изгря на небосклона ми и ме радваш с присъствието и коментарите си! Толкова е приятно това, че се чувствам сякаш с крила и ще полетя.

Радвам се, че те има!:)

11. mi6ka66 * * *
09.12.2006 23:53

Твоята есен с листа жълтозлатни
Има я в моя стих с дъжд и дъга …
Хора и улици … тъй непонятно е
Очарователна тази тъга ;)))

12. esen ***
10.12.2006 00:07

Ах тази толкова нежно-копнежна
есен – красива е тя.
Нека мечтите във нас да зарежда,
да ни дари любовта.

Златна, богата и пълна със обич,
тиха във свойта тъга.
Да съхраниме във кратките нощи
чаровната и топлина.

13. mi6ka66 Може би …
10.12.2006 00:25

Може би тъй е, защото е златна …
Може би ние си мислим така …
Може би даже дъждът е прекрасен
може би щом после следва дъга ;)))

14. esen Може би…
10.12.2006 00:40

Есенен дъжд ни отмива тъгата,
разпръсква я в гъсти мъгли.
Бавно просмуква се в нас тишината
и носи порой от мечти.:)))

15. ivas Благодаря ти!
10.12.2006 14:57

Есента дойде, а с нея и ветровете.
Пожълтяха листата и поеха краткият си път към земята. Едничко остана.
– На мен и така си ми е добре!

16. esen Прекрасен коментар!
10.12.2006 15:08

И беше есента стрела
заплетена на времето в косите,
красива, златна светлинка
в пъпки съхранила тя мечтите.

Благодаря ти, ivas!

Advertisements

септември 26, 2007 - Posted by | Uncategorized

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: