Поезия в есента

Моята есен

Лунни следи

003854769.jpg 

02.09 18:43 – Лунни следи

В безлюдната кръчма, над празната чаша,
чезнеш потънал във размисли ти.
Луната ехидно те кани на паша
на звездна поляна, покрита с мечти.

Ти не откликваш, но тя непреклонно
пълни ти чашата с вълшебни звезди.
В утрото слънцето ще мига по-скромно
види ли скритите лунни следи…
В старата кръчма пак празна е чашата –
глътка последна, строшена мечта…
Вечерница свети, разкошно орисана
най-ярка да бъде, но все пак сама…
003854777.jpg

Автор: esen Категория: Изкуство
Прочетен: 341 Коментари: 44

Коментари

1. – 02.09 19:09 –

Трудно се снима луна, а снощната беше поразителна – пламък в дъжда, само с думи я снимах

поздрави, Злате!:)

От: martiniki

2. – 02.09 19:14 – :))))))))

След празната чашао става тъга,
милувка, самотна вълна на брега!
Но после след време намираш така
сърцето орисала една красота!

На лунното слънце във летния мрак
запалваш цигара и спомена пак
изплува във тебе със нова мечта,
защото прекрасен е вечер брега!

От: valchebnica

3. – 02.09 20:37 – 🙂

🙂

От: svetlan

4. – 02.09 21:25 – Еха!

Нямам думи и аз да изразя
колко прекрасен е нощем брега,
никога не се насищаш ти
да гледаш тези бисерни вълни
на морето безбрежно и красиво
и сърцето ти е тъй щастливо!
Ето – и луната че изгрява
и водната повърхност позлатява.
Замислена стоя с поглед във вълните,
а в душата ми се гонят пак мечтите.
Тишина. Нощта бавно си отива,
последна глътка от морето тя отпива…

Прекрасно стихотворение, Есен!

От: magjosnica

5. – 02.09 23:21 – обожавам тихите

морски нощи с плисъка на вълните и лунната пътека приканваща към романтични срещи!

От: enjoy6

6. – 02.09 23:25 – нека никога не губим мечтите си

за да е жива душата ни…
много усмивки от мен:))))))))))))))

От: letisi

7. – 03.09 00:30 – Лунни следи от лунен прах на мечти.:)

Разкошно е Злате!
Прегръдки и целувки, приятелко.🙂

От: furiika

8. – 03.09 08:52 – Красиво на фона на нещо …………

емоционално преживяно със стремеж към успокоение и душевен мир.
Лек , ползотворен ден и от мен.

От: tedimov

9. – 03.09 14:11 – martiniki

Благодаря ти, Доре!
С думи си описала луната по-жива отвсякога! Видях я.
Наистина е трудно да се снима или може би трябва по-професионален апарат, но тези снимки в големия им размер са много красиви.
Радвам се, че си тук! До скоро!
Целувки!:)))

От: esen

10. – 03.09 14:18 – valchebnica

След празната чаша, след сетна вълна
самотен и пуст не остава брега.
Луната се къпе във нощния миг,
морето изтръгва нов, най-страстен вик.

Нека да няма последна вълна
дори и когато тъгувам с брега.
Вечна е зная таз красота
и щом я откриеш не си нивга сама!

Благодаря ти, вълшебно момиче!
Целувки!:)))

От: esen

11. – 03.09 14:20 – Усмихна и мен, svetlan!:)))

Благодаря ти!:))

От: esen

12. – 03.09 14:24 – magjosnica

Щом слънцето-златно в хоризонта се скрие
и залез със лунна пътека се слеят…
Щастливи, омаяни наред сме ние
от красотата да онемеем!

Благодаря ти, magjosnica! Усмивки за теб!:)))

От: esen

13. – 03.09 14:28 – enjoy6

Романтиката на тези топли морски нощи винаги ще се връща в мен, когато погледна луната и нейните превъплащения.
Благодаря ти, че си тук! Удоволствие е да споделям с теб!:)))

От: esen

14. – 03.09 14:30 – Прекрасно пожелание, letisi!

Нека никога не губим мечтите си! Дори и вече сбъднатите. Да останем мечтатели, каквото и да става!

Благодаря ти! Поздрави и усмивки за теб!:)))

От: esen

15. – 03.09 14:32 – furiika

Разкошен е този лунен прах премесен с мечти.
Благодаря ти за поетичния коментар!
Целувки, приятелко!:)))

От: esen

16. – 03.09 14:34 – tedimov

Благодаря ти!
И преди е имало залези и лунни пътеки, но сега успях да ги видя в пълния им блясък и красота. Страхотни са!
Поздрави и усмивки за теб!:)))

От: esen

17. – 03.09 15:35 – Размечтах се

Ех…Есен си, а на пролетни чувства го докарваш:))))

От: izvorche

18. – 03.09 15:44 – И пролет и лято съм…

А Есен е типът настроение, което ме вдъхновява да пиша. Но ти знаааааеш.
Благодаря, izvorche! Ето че и из се размечтах.
Целувки!:)))

От: esen

19. – 03.09 19:53 – Топлят стиховете ти!

Дори тъгата е топла и нежна при теб приятелко .
Целувки!

От: krissi1

20. – 03.09 20:00 – Благодаря ти, Криссинце!

Топличко и романтично ми е още от тази вълшебна почивка. А колко красиви залези имам… Невероятни са!
Целувки, приятелко!:)))

От: esen

21. – 03.09 20:05 – Злате… казвал ли ти е някой че си златна?🙂

Сигурно… Едва ли съм първата, а няма и да съм последната… За пореден път – поклон. Строй уют от стиха ти, чувство за познатост, еднообразност и лека досадност и всичко това през една романтичната призма на луната…
Не звуча като себе си, но нека да оставим думите настрана – важно е чувството, а то е велико!
Усмивки!!!!!!! :))

От: missing

22. – 03.09 20:13 – missing,

тъкмо бях на твоето нощно стихче и много ми хареса!
А това стихче беше отговор на коментар на един много добър мой приятел. Ето и неговото стихче-коментар:
Елторо
Възседнал в безлюдната кръчмица стола,
брадата подпрял върху стиснат юмрук,
на глас разсъждавам и питам се колко ли
разбити съдби са замръквали тук.

За всички ли слънце е гряло сърдито?
Над всички ли свети ехидна луна?
Не спирам да пия, не спирам да питам,
Вечерница свети, безнадеждно сама …..

Мисля, че двете заедно са чудесна коопродукция, но не съм взела съгласието, за да публикувам заедно.
Благодаря ти, че си тук и се разчувствахме заедно на тази прекрасна, романтична лунна пътека!
Усмивки за теб!:)))

От: esen

23. – 03.09 21:51 – Красиво!

Благодаря ти esen, за вълшебното късче романтика!

От: diamant1965

24. – 03.09 23:24 – Злате,

И неговото стихче е красиво🙂 Личи си кой обича да ‘тича’ нощем по лунната пътека и да събира романтика от звездите🙂

Страшно много се радвам, че то хареса моето стихче, защото си творец, който много уважавам и се радвам, че имам шанса да чета. Щастлива съм, че си тук и се надявам и за напред да споделяме романтичните си погледи към света! Лека нощ и усмихнати звездички🙂

От: missing

25. – 04.09 00:18 – Злате,

пожелавам ти повече вълшебни и сбъднати мечти и по-малко, даже хич, – строшени!
Поздрави и прегръдки! :))))))

От: feminaslim2007

26. – 04.09 13:51 – diamant1965

И аз благодаря, че споделих с теб с най-голямо удоволствие! Радвам се, че си тук!
Усмивки!:)))

От: esen

27. – 04.09 13:58 – missing

Прекрасно пише Елторо и се радвам, че пише коментари и под моите стихове в Хулите.
Радвам се, че споделям с теб романтиката и вълненията от лунните пътеки, които ни срещат и даряват с взаимност! Благодаря ти!
Благодаря, че те има! Най-слънчевите и лъчезарни усмивки за теб!:)))

От: esen

28. – 04.09 14:01 – feminaslim2007

Строшените мечти ще залепя
и в сбъднатост ще ги извая!
Когато се наситя в суета
ще се усмихна пак и пак ще помечтая!

Нека има мечти!!!
Поздрави, прегръдки, целувки за теб! И много усмивки!:)))

От: esen

29. – 04.09 17:00 – uau!

kum tvoite postove ima celi stihosbirki;)))
4udesni stihove!

От: boboian4o

30. – 04.09 17:47 – красиво е, а стиха романтичен))

но защо луната я свързват с нещо мистично, нали се сещате няма страшен филм в който луната да не е зловеща, на фона на някаква музика>>>

От: viovioi

31. – 05.09 00:55 – 😉

Празната чаша,
а в размисли ти,
те кани на паша,
покрита с мечти.

И тя непреклонно,
с вълшебни звезди,
ще мига по-скромно,
с лунни следи…

Пак празна е чашата –
строшена мечта…
Разкошно орисана –
но все пак сама…

;)))*

От: comfy

32. – 05.09 14:38 – Специален поздрав! Предполагам, обичате да слушате Лунната соната!

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си птица!…
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!…
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай – долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.

От: zari

33. – 05.09 14:38 – boboian4o

Коментарът-стихче провокира стихче-отговор…
Интересно е, нали? Много обичам постингите, където се получава цяла една поема, написана от много автори.
Благодаря ти, че си тук! Радваш ме! Прегръдка!:)))

От: esen

34. – 05.09 14:43 – Луната е нощна скитница, viovioi и

колко ли неща вижда тя там високо! И може би е мистична заради мистичните часове, в които идва при нас и очертава своите лунни пътеки. За мен тя е романтична, вълшебна и вдъхновяваща.
Радвам се, че си тук! Благодаря ти за удоволствието да споделям с теб!:)))

От: esen

35. – 05.09 14:53 – Чудесна импровизация, comfy! Благодаря ти за нея!

Празна е чашата…
Дали е една?
Много самотници мечтаят в нощта.

Луната е пълна,
наднича сама,
но бързо намира любима следа.

Посипва пътека
с безбройни звезди,
пристъпва по тях, а чакаш там ти…

И тъй романтично
в потайния час
пътеката лунна преминах и аз.

Посипа ме звезден
и лунен прашец
и подари ми своя живец!

И трябва да спирам…
В потайния час
романтика всекиму желая тук аз!

Отдавна не ме беше провокирал в стих. Надявам се да се е получило.
Поздрави и усмивки за теб!:)))

От: esen

36. – 05.09 14:59 – Обичам тази лунна соната, zari!

Тя ме вдъхнови за моя стих „Отиде си“

Отиде си

Отиде си! А пак е нощ…
Звезди примигват в небесата,
луната тъне във разкош
и свири вятърът соната.

Отиде си! Остана стон
от музиката на словата,
нашепнати ми с нежен тон,
събудили във мене красотата.

Отиде си! Крещя без глас!
Поредната камбана бие
в потайния среднощен час,
а единакът вятър вие!…

Благодаря ти за коментара с един от любимите ми стихове! Поздрави и усмивки!:)))

От: esen

37. – 05.09 15:14 – Хе-хе,

„провокацията“ ми всъщност е твоя ти стих без половината от думите – т.е., това, което остава у мен след прочитането на стиха ти!! Интересно е, нали? :)))

А вторият ти стих е по-скоро… песничка…

Целувки, Злат! ;)*

От: comfy

38. – 05.09 15:25 – Видях, разбрах…

Но ми хареса предизвикателството да напиша още нещо. А този стих винаги си е бил отговор на коментар, но май темата е интересна и се получава поетичен диалог. Опитах и аз теб да провокирам и се надявам да го направиш ако не със стих, то с песничка;-) И ще я пеем на партито на острова, когато се сбъдват мечтите по потайните и красиви лунни пътеки…
Удовлетворена съм от толкова останало от стиха ми, да знаеш!
Целувки, Кирил!:)*

От: esen

39. – 05.09 20:37 – най-ярка да бъде, но все пак сама…

Да ярка си и не си сама. Нямаш представа какво представляваше твоята подкрена за мен когато написах първият си пост. :)))))))))))

От: badkroky

40. – 05.09 20:50 – Радвам се, че съм доставила радост!

Благодаря ти, за хубавите думи, badkroky! Имах потребност да чуя това. Стопли душата ми!
Поздрави!:))))))

От: esen

41. – 06.09 00:38 – прекрасно. . . . лунните следи са …

прекрасно….лунните следи са толкова нежни….поздрави🙂

От: innersmile

42. – 07.09 00:26 – Благодаря, innersmile!

Чудесни са лунните следи! А тази вечер съм щастлива след успешната целодневна борба за спасяване на уиндоуса ми! Всичко е хубаво, когато свършва добре, нали.
Благодаря ти, че си тук! Прегръдки и усмивки за теб!:)))

От: esen

43. – 08.09 14:03 – Zdr

Kolko sa malko tezi momenti

От: gabar4eto

44. – 08.09 16:55 – Не само тези моменти, а животът е прекалено кратък

и имаме време само за добрини, защото те единствени ще останат след нас.

Красиви и споделени моменти щастие ти желая!
И много усмивки!:)))

От: esen

септември 9, 2007 - Posted by | Поезия

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: