Поезия в есента

Моята есен

Ти

78281v50o10msk3.gif

Мисълта си, с която заспивам,

песента, от която се раждам,

радостта си, която откривам,

лудостта, във която се вграждам.

Ти си слънчево зайче в косата
и пейзаж,покоряващ очите!
Ти си лунният път в тъмнината.
Ти си истина-в нея се вричам.

Ти си шепота тих във листата
и уханна трева във полето.
Ти си бурният пролетен вятър.
Светла обич, пленила сърцето.

Аз без твоята нежност не мога.
И от теб не успях да избягам.
Милиони звезди в небосвода.
Но със мисъл за теб пак си лягам.

Advertisements

юли 25, 2007 - Posted by | Поезия, любовна лирика

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: