Поезия в есента

Моята есен

Сбогом любов

Сбогом любов

Тъй дълго за тебе копнях.

Излях водопади от нежност.

Във мислите пъплеше – грях,

за мен бе и бряг и безбрежност.

Ти беше във моята нощ –

в съня ми бе сбъднатост, прилив.

Вулкан беше – сила и мощ –

бе свят, бе живот, бе идилия.

В деня ми чертаеше път

сред пролетни макове, песни.

Потръпваше моята плът

и бяха просторите тесни.

Ти беше. Но свърши нощта.

Денят превали някак втресен.

И сляха се вик и тъга,

заглъхващи в тази ми песен.

И моя нестихващ копнеж

отнесе го нейде реката.

Дари на морето кипеж –

на мене - откри свободата.

юни 27, 2008 Публикувано от esens | Изкуство, Поезия, Фотография, любовна лирика | | Няма коментари

Есен, есен

Есен, есен е моят първи самостоятелен клип.

А следващият е направен от приятел по мои снимки.

Понякога е късно

Така ти се молих

и толкова дълго умирах за теб.

Какво ли не сторих,

а ти просто все беше зает.

Днеска ме търсиш –

разчупи заспалата в мир тишина.

Гордост прекърши

ала у мен е умряла страстта.

Няма я вече.

А може и тука да не е била.

Или е далече,

или е дълбоко погребана тя.Вече не моля.

И не желая да чуя звъна.

Твоята воля

дръж я за себе си и в старостта.


ноември 6, 2007 Публикувано от esens | Изкуство, Поезия, любовна лирика | | Няма коментари

Може би

Но къде си ти...

Може би

Може би ще ме потърсиш

след петнадесет години.

Може би ще се прекършиш,

ще ли бъда тук, любими?

Може би ще пееш песни

и ще шепнеш мойто име…

Сам не се живее лесно,

Ах, къде си ти, любими.

Молех с мъжкото си рамо

бъдещето ти стопли ми,

и обичай мене само…

Но къде си днес, любими.


Може сто жени да имаш,

със очи неповторими,

да се радваш, да проклинаш…,

но те чакам аз, любими.


Може слънце да те сгрява,

в нощите луна да има.

Но за лумнала жарава

ще потърсиш мен, любими.

Може вятър да повее -

с тебе в огън да гориме,

но във него ще живеем –

Ти си в мен и в плен, любими.

Може ручей да пресъхне,

любовта не ще изстине!

С мен гори и мене вдъхвай

до последен стон, любими!

любими?!

октомври 6, 2007 Публикувано от esens | Поезия, любовна лирика | | Няма коментари

Без следа

Без следа

Срещата с тебе не беше случайна -

реши го съдбата така.

Срещна ни плахо във нощи потайни,

в нощи със пълна луна.

Имахме своето влюбено време -

делихме и смях и тъга,

Ала от страх тежеста да поемем

не пуснахме в нас любовта.

Сяхме любов…Не събрахме реколта -

бяхме ний само деца.

И само във нощите ние растяхме

и трупахме мъдрост с тъга.

После луната зад облаци скри се.

Над нас се изсипа дъжда.

Уж любовта ние с тебе открихме,

но не остана следа.

Честито ден на поезията! Нека нощта ви бъде най-красивия стих!

октомври 1, 2007 Публикувано от esens | любовна лирика | | Няма коментари

Ти

78281v50o10msk3.gif

Мисълта си, с която заспивам,

песента, от която се раждам,

радостта си, която откривам,

лудостта, във която се вграждам.

Ти си слънчево зайче в косата
и пейзаж,покоряващ очите!
Ти си лунният път в тъмнината.
Ти си истина-в нея се вричам.

Ти си шепота тих във листата
и уханна трева във полето.
Ти си бурният пролетен вятър.
Светла обич, пленила сърцето.

Аз без твоята нежност не мога.
И от теб не успях да избягам.
Милиони звезди в небосвода.
Но със мисъл за теб пак си лягам.

юли 25, 2007 Публикувано от esens | Поезия, любовна лирика | | Няма коментари

Езера

341607231_6318a94889_b.jpg 

Езера

В очите ми извира дъжд,

сърцето свива  безнадеждност,

а после спира изведнъж

и ме залива с нова нежност!

Каква изящна красота!

Стопява в мене ледовете

и много, много светлина

чертае пътя и ми свети.

А после, пак избликва дъжд

и пълни езера от мисли.

Политам, падам изведнъж…,

а бях с желания лъчисти.

О, колко много суета!

Кажи, защо ми я подсказа?

С надежда скочих във страстта,

но огънят и ме наказа.

 

Но пък си имам езера

от мисли, нежност, обещания,

изпепелени чудеса…

Докоснах слънцето! Това ми е!

юли 25, 2007 Публикувано от esens | Поезия, любовна лирика | | 2 Коментари