Поезия в есента

Есен, есен е моят първи самостоятелен клип.

А следващият е направен от приятел по мои снимки.

Понякога е късно

Така ти се молих

и толкова дълго умирах за теб.

Какво ли не сторих,

а ти просто все беше зает.

Днеска ме търсиш –

разчупи заспалата в мир тишина.

Гордост прекърши

ала у мен е умряла страстта.

Няма я вече.

А може и тука да не е била.

Или е далече,

или е дълбоко погребана тя.Вече не моля.

И не желая да чуя звъна.

Твоята воля

дръж я за себе си и в старостта.

Може би

Може би ще ме потърсиш

след петнадесет години.

Може би ще се прекършиш,

ще ли бъда тук, любими?

Може би ще пееш песни

и ще шепнеш мойто име…

Сам не се живее лесно,

Ах, къде си ти, любими.

Молех с мъжкото си рамо

бъдещето ти стопли ми,

и обичай мене само…

Но къде си днес, любими.

Може сто жени да имаш,

със очи неповторими,

да се радваш, да проклинаш…,

но те чакам аз, любими.

Може слънце да те сгрява,

в нощите луна да има.

Но за лумнала жарава

ще потърсиш мен, любими.

Може вятър да повее -

с тебе в огън да гориме,

но във него ще живеем –

Ти си в мен и в плен, любими.

Може ручей да пресъхне,

любовта не ще изстине!

С мен гори и мене вдъхвай

до последен стон, любими!

Честито ден на поезията! Нека нощта ви бъде най-красивия стих!

Мисълта си, с която заспивам,

песента, от която се раждам,

радостта си, която откривам,

лудостта, във която се вграждам.

Ти си слънчево зайче в косата
и пейзаж,покоряващ очите!
Ти си лунният път в тъмнината.
Ти си истина-в нея се вричам.

Ти си шепота тих във листата
и уханна трева във полето.
Ти си бурният пролетен вятър.
Светла обич, пленила сърцето.

Аз без твоята нежност не мога.
И от теб не успях да избягам.
Милиони звезди в небосвода.
Но със мисъл за теб пак си лягам.

Езера

В очите ми извира дъжд,

сърцето свива  безнадеждност,

а после спира изведнъж

и ме залива с нова нежност!

Каква изящна красота!

Стопява в мене ледовете

и много, много светлина

чертае пътя и ми свети.

А после, пак избликва дъжд

и пълни езера от мисли.

Политам, падам изведнъж…,

а бях с желания лъчисти.

О, колко много суета!

Кажи, защо ми я подсказа?

С надежда скочих във страстта,

но огънят и ме наказа.

Но пък си имам езера

от мисли, нежност, обещания,

изпепелени чудеса…

Докоснах слънцето! Това ми е!