Сбогом любов

Сбогом любов

Сбогом любов

Тъй дълго за тебе копнях.

Излях водопади от нежност.

Във мислите пъплеше – грях,

за мен бе и бряг и безбрежност.

Ти беше във моята нощ –

в съня ми бе сбъднатост, прилив.

Вулкан беше – сила и мощ –

бе свят, бе живот, бе идилия.

В деня ми чертаеше път

сред пролетни макове, песни.

Потръпваше моята плът

и бяха просторите тесни.

Ти беше. Но свърши нощта.

Денят превали някак втресен.

И сляха се вик и тъга,

заглъхващи в тази ми песен.

И моя нестихващ копнеж

отнесе го нейде реката.

Дари на морето кипеж –

на мене – откри свободата.