Поезия в есента

Моята есен

Бяла приказка

Бяла приказка

Бяла приказка

В луда надпревара

палави снежинки

засипват тротоара –

стъпчици, партинки…

Целуват ни лицата,

в дъха ни се стопяват.

Спускат се надолу,

одеало напластяват.

 

Чисто, свежо, бяло,

искрящо и красиво -

всичко оцеляло

е ледено-щастливо.

Бялата прегръдка

в краката ми проскърцва.

Всяка моя стъпка

бялото разбърква.

 

После дъх поели

ледени царици

скриват с шапки бели

зелените следици.

Гонят се отново

палаво-игриви.

Ще са в мойто слово

все така щастливи.

ЗА ДА ВИДИТЕ ЦЯЛАТА НЕВЕРОЯТНА БЯЛА ПРИКАЗКА СИ ПУСНЕТЕ КЛИПЧЕТО:

януари 9, 2008 Публикувано от esens | Изкуство, Поезия, Фотография | | Няма коментари