Без следа
Без следа
Срещата с тебе не беше случайна -
реши го съдбата така.
Срещна ни плахо във нощи потайни,
в нощи със пълна луна.
Имахме своето влюбено време -
делихме и смях и тъга,
Ала от страх тежеста да поемем
не пуснахме в нас любовта.
Сяхме любов…Не събрахме реколта -
бяхме ний само деца.
И само във нощите ние растяхме
и трупахме мъдрост с тъга.
После луната зад облаци скри се.
Над нас се изсипа дъжда.
Уж любовта ние с тебе открихме,
но не остана следа.
Честито ден на поезията! Нека нощта ви бъде най-красивия стих!
