Съдба
Есенна импресия в снимки и един малко тъжен стих
Съдба
Наистина ли е съдба?
Животът ми тъй, сам, не струва ли?
Защо потънах във тъга
след краткото със теб сбогуване!
Наистина ли прекопнях
и в лед сърцето ми втвърди се!
Нима достатъчно живях
и вярата напред стопи се?!
Какво от туй, че съм била
и давала съм глътки нежност,
Когато днес ще съм жена
повярвала във неизбежност!
Не искам лошата съдба!
Аз още вярвам във доброто
и със добро ще съкратя
всеки път към мен на злото.
Че в моя път напред нелек
аз срещах сълзи и усмивки.
И бързах все като човек,
нямащ време за почивки.
Сега пак пътят е напред.
Назад е минало и свършено.
Май всеки тук роден човек
тъй бъдещето е прекършило.
Автор: esen Категория: Изкуство
Прочетен: 194 Коментари: 26
Последна промяна: 11.10 21:48
1. comfy - :))
11.10 22:44
“Животът е това, което се случва, докато обмисляте други планове“
„Талантът е способността да вярваш в успеха.“
Така мисли Джон Ленън, а ти? ;)*
2. letisi - в живота нищо случайно няма….
11.10 22:52
и ако приемем че мисълта е материална то вярата е задължителна…а също и усмивките и мечтите :))))))
3. esen - Точно в десятката, Кирил!
11.10 22:53
Съвсем точно си изказал това, което аз се опитах да кажа със снимки и стих.
Ако се стремя да успея в нещо, непременно вярвам в успеха. И зная, че съдбата води желаещите, а влачи останалите… Само се опитвам да разчета правилно знаците, които тя ми дава. Но това вече е изстрадана мъдрост и ти знаеш, че е така.
Дали и ти мислиш като Джон Ленън?:)*
4. esen - Напълно си права, letisi!
11.10 22:57
Вярата и желанието в повечето случаи определят посоката на съдбата. А ако тя е решила друго, просто трябва да я изслушаме и разберем, колкото и да боли. И нека оплаквайки загубеното, да не пропущаме това което ни се дава, за да го замести, защото може да е много по хубаво и да чака само да го оценим като такова.
Благодаря ти, че си тук!
Поздрави и усмивки!:)))
5. анонимен - esen,
12.10 01:42
Животът трябва да го приемем, такъв какъв то е!
Харесва ни или не, трябва да го живеем без оправдание,
заради упорствто ни!
LATINKA-ZLATNA
6. esen - Така е, Ани!
12.10 01:48
Животът има смисъл само такъв, какъвто е. Пътят ни през този свят очертава кривата на мисията ни.
А ти страхотно си го казала: “без оправдание, заради упорството ни!”
Благодаря ти, че си тук!
Спокойна и усмихната нощ! 
7. gothic - посока, съдба. . . животът често ни …
12.10 10:40
посока, съдба…животът често ни кара съвсем леко да кривнем от поетата посока….всяко “кривване” води до ново-и така, като се огледаме в края на пътя си, разбираме че сме стигнали на съвсем друго място, и то без да променяме съществено посоката на движение….
8. tedimov - Пейзажите са красиви …………..
12.10 10:51
на фона на тъжните строфи, но по добре се настрой на по весела вълна. Тогава би имало по добър ефект върху нас, следящи творчеството ти.
9. valchebnica - Благодаря ти!
12.10 11:43
Вълшебна си Златна Есен! Просто вълшебна и този път ще ти отговоря с откъс от една любима моя песен сещаш се на кого.
За всички мои сълзи, нека Бог ти прости!
Ще опитам и аз да простя!
За всички мои сълзи, нека Той сам реши
да ми върне ли пак любовта!
10. viovioi - *
12.10 11:44
Без доза меланхолия поета не може. Това е негата в душата на чувствителните. И не е слабост изпятата мъка, тъга ,отчаяние ,безнадеждност …. ,защото истинската поезия е именно това.Бодрите, опитимистични строфи стават да, но за военен марш. Много ми е смешен текста на “Одата на радостта” Просто събрани думи на куп. Ако някой го има да го линкне. Поздрави Злате !!!
11. missing - красиви снимки
12.10 14:14
Тъжното и меланхоличното в повечето случаи е по-истинско и чувствено. Красиво е написаното като есента. Красива и някак тъжна, напомняща за сивотата и студа, идващи след нея. Поздравления и усмивки, защото в света има и неща, за която си заслужава да се усмихнем.
12. deninosht - !
12.10 17:48
Сега пак пътят е напред.
………………..
нека!!!
13. fanny - @esen
12.10 21:52
Мила esen, ще ти цитирам една мисъл, която не е моя, но много ми харесва:***Когато вратата на щастието се затвори, друга се отваря, но често пъти, ние толкова дълго гледаме затворената врата, че не виждаме другата, която се отваря за нас.***
Аз съм тъжен човек, и си имам причините за това, но все пак е останала малко вяра и надежда за бъдещето! Сърдечни поздрави!
14. esen - Ако незнаем на къде сме се устремили,
12.10 22:51
непременно ще се озовем някъде другаде.
И си мисля, че криволиченето на пътя също не е по собствена воля и желание, колкото и на пръв поглед да изглежда така. Препятствията са уроци, а завоите вероятно са изходи или по точно изводите от тези уроци.
Дълго преди да повярвам в неизбежността на нещата аз получавах своите уроци от съдбата и те не бяха никак леки за усвояване. Не зная колко съм успяла, но съм убедена, че животът е училище още от започването му, че дори и след него.
Благодаря ти, че си тук, gothic! Приятно ми беше да поразсъждавам върху коментара ти и истините, които ми подсказва! Спокойна нощ!
15. esen - Това са градски пейзажи, tedimov!
12.10 22:58
Бях с намерение в почивните дни да отида на Кенана и там да заснема красивата есен в гората, но заваля дъжд и дано не осуети мероприятието ми.
А аз си мисля положително, но за това ми помага изливането на тъгата или поне частичка от нея на листа. Надявам се читателите, които намерят част от себе си в стиха ми или ги докосне по някакъв начин да се почувстват по-добре след споделената тъга.
Радвам се, че си тук! Благодаря ти, че ми даваш възможността да споделям с теб творчеството си!
Усмихната и спокойна есенна вечер ти желая!:)))
16. esen - И аз ти благодаря, valchebnica, Вълшебно момиче!
12.10 23:05
Прекрасна е тази песен! И нека се радваме на есента и тя да ни натъжава възможно най-малко и за много кратки мигове. Наистина сякаш всяка осъзната красота носи тъгата в себе си. Затова да я възприемаме само като фон, на който да изпъкне хубавото, което е било и ни очаква!
Поздрави, прегръдки и целувки на теб и морето!:)))*
17. esen - Благодаря ти, viovioi!
12.10 23:17
Есента в своята неповторимост и красота винаги навява малко тъга и меланхолия. Но тя навярно е необходима като есенния дъжд, като позлатяването на листата, като здравите и устойчиви пъпки, които съхраняват и възпроизвеждат живота нататък. И си мисля, че когато човек тъгува е по-вглъбен в себе си и по-дълбоко от душата си изкарва чувствата и мислите си. Затова и се раждат по-стойностни стихове. Докато щастливият човек се носи на крилете на птица и в стремежа си да не пропусне пейзажа около себе си, да не изтърве щастието си от високото не бърка дълбоко, а пише само под въздейстиве на емоцията. Все пак и това е необходимо дори повече, особено ако е заразително и увличащо всички да се усмихват и да са щастливи.
Но да не философствам толкова, че май ще отегча всички мои читатели и приятели, с които споделям мисли и чувства, тъга и радост…
Приятно ми е, че си тук и ме провокираш да разсъждавам върху есенното ми настроение!
Много, много усмивки за теб!:)))
18. mathilda - здрасти
12.10 23:25
страхотни снимки! нямам думи просто :))
19. esen - Колко хубаво си го казала, missing!
12.10 23:27
Сякаш си повторила на глас моите мисли и чувства за есента, за нейната красота и меланхолия, за неизбежността и необходимостта от красивия край, който отваря пътя на новото начало като осигурява приемствеността и доразвитието за още по-голяма емоция и възвишеност през следващата пролет, която от своя страна е възторг от преодоляването на зимата и тържество на младостта.
Леле, дано се разбира това изречение! Не мога да повярвам, че излезе толкова дълго и сякаш навито на кълбо…
Благодаря ти, че си тук!
Спокойна и усмихната нощ!:)))
20. esen - deninosht
12.10 23:31
Нека! Нека този път напред ни отведе там, където са приютени бляновете и мечтите ни!
Да го изминем с усмивка!
Прегръдка за теб!:)))
21. esen - fanny,
12.10 23:41
Нека не съсредоточаваме погледа си само върху затворената врата, а да се устремим към отворената пред нас с вяра и надежда, в които сме втъкали преосмисленото и съхранено от останалото назад.
Да сме тъжни е неизбежно. Дори си мисля, че тези, които парадират с веселост са най-тъжните хора на земята. Но пък усмивката може да помогне да си повярваме и преодолеем тъгата и меланхолията, така както есента съхранява най-ценното и го пренася през зимата в следващата пролет.
И ако трябва да провокираме съдбата, нека го правим само с добро, за да ни се отвръща така.
Поздрави и усмивки за теб! И оптимизъм, който се сбъдва!!!
22. esen - Здравей, mathilda!
12.10 23:45
Радвам се, че ти харесаха снимките, които само от първия ден на фотосесията. И тъй като есента е навсякъде около нас и изкушението е голямо за любител-фотограф като мен, мисля да направя поне три постинга с тази невероятна приказка от багри, сила и емоция за живот.
Радвам се, че си тук!
Усмивки за теб!:)))
23. missing - еsen,
13.10 15:52
беше трудно, но го рабрах 
Губех нишката после пак я намирах и така до края. А есента е последна възможност да усетим топлината на нежното слънце, преди да се свием като в пашкул в дрехи от студ, преди да се молим да не замръзне и пламъкът в нас. Винаги съм харесвала преходните сезони. Има толкова много неисказани неща в лятото и зимата, а после в пролетта и есента те се изваждат на показ.
24. esen - Прекрасно е, missing!
13.10 21:19
И нека не се оплитам пак в сложни изречения, защото ти си го казала съвсем точно. Есента и пролетта - може би затова са толкова красиви. Нека им се радваме!
Благодаря ти, че си отново тук!
Много, много усмивки за теб!:)))
25. boboian4o - kakto vinagi
13.10 23:04
prekrasen post.fotosite sa mnogo pustri i istinski.pozdravi
26. esen - Благодаря, boboian4o!
14.10 01:10
Приятно ми е,че си тук и споделям есента с теб!
Поздрави и усмивки!:))
