Една южна, южна пролет
Стих
Буди ме стих след умора
и нашепва ми мисли банални.
Кажете, кажете му хора –
мойте думи са тъй тривиални.
Но записвам римувано слово –
тук задрасквам, а там го допълвам.
Редактирам и пиша отново,
нови думи листа ми изпълват.
Буди ме стих във зората.
Още сънена - мисли записвам.
И щастлива съм после в отплата
ако някой за пролет орисам.
Плевен
Парк “Кайлъка” - Плевен
ЛОВЕЧ
Ловеч е разположен в предпланински район, на двата бряга на река Осъм. Ловеч представлява един своеобразен баланс между планинския и равнинния релеф. На изток е обграден от 250 метрово плато, върху което се намира 
паркът Стратеш и завършващо с архитектурно историческия резерват „Вароша“ 
на югозапад, живописно заобиколен от хълма Хисаря и парка Баш Бунар.
Ловешката крепост
Покритият мост на Кольо Фичето над река Осъм
Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност, открити по ловешките земи датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на речно корито. Крепостта Хисаря, разположена върху хълма, носещ същото име, е мястото, на което през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и е обявена независимостта на България, с което официално се поставя началото на Втората Българска държава. През XII век Ловеч е голям търговски център и един от най-известните градове в България. Преди да стане български цар (1331 г.), Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена, е бил деспот на Ловеч. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир като втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.
Ловешка крепост
Крепостта Ловеч е разположена на десния бряг на река Осъм върху скалист хълм, известен днес като „Хисаря”. Тук реката прави голям завой, преди да навлезе в равнината. Билото не е равно, а се спуска в три тераси, горните две от които са заети от крепостта. На отсрещния бряг се намират пещерите „Васил Левски” и „Табашката”, в които са открити следи от човешко присъствие от късната старокаменна, новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха.
Първото заселване на хълма е станало през каменно-медната епоха. Селището е заемало главно горната тераса и части от долната.
В края на каменно-медната епоха селището на хълма било напуснато. Животът тук прекъсва за продължително време.
По време на римските завоевания в начав.лото на Ів вероятно то е преместено в равнинната северна част на днешния град. При започване на „варварските” нашествия в средата на ІІІ в. Селището е изнесено отново на хълма поради естествените условия за защита Вероятно след като селището от ранновизантийската епоха било разрушено, за известно време хълмът запустял.
Ловеч е крепостта, която спира византийските войски, предвождани от Исак ІІ Ангел, дошли на север от Балкана да усмиряват въстаналите българи, начело с братята Асен и Петър. Три месеца през 1187 г. Императорът престоява пред стените на крепостта, която се оказва трудно пристъпна. Той е принуден да сключи мир и се връща оратно. Така Ловеч се превръща в един от символите на възстановяването на Втората Българска държава.
Още за Ловеч:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87
Бяла приказка
Бяла приказка
В луда надпревара
палави снежинки
засипват тротоара –
стъпчици, партинки…
Целуват ни лицата,
в дъха ни се стопяват.
Спускат се надолу,
одеало напластяват.
Чисто, свежо, бяло,
искрящо и красиво -
всичко оцеляло
е ледено-щастливо.
Бялата прегръдка
в краката ми проскърцва.
Всяка моя стъпка
бялото разбърква.
После дъх поели
ледени царици
скриват с шапки бели
зелените следици.
Гонят се отново
палаво-игриви.
Ще са в мойто слово
все така щастливи.
ЗА ДА ВИДИТЕ ЦЯЛАТА НЕВЕРОЯТНА БЯЛА ПРИКАЗКА СИ ПУСНЕТЕ КЛИПЧЕТО:
Есен, есен е моят първи самостоятелен клип.
А следващият е направен от приятел по мои снимки.
Понякога е късно
Така ти се молих
и толкова дълго умирах за теб.
Какво ли не сторих,
а ти просто все беше зает.
Днеска ме търсиш –
разчупи заспалата в мир тишина.
Гордост прекърши
ала у мен е умряла страстта.
Няма я вече.
А може и тука да не е била.
Или е далече,
или е дълбоко погребана тя.Вече не моля.
И не желая да чуя звъна.
Твоята воля
дръж я за себе си и в старостта.
Есенна импресия в снимки и един малко тъжен стих
Съдба
Наистина ли е съдба?
Животът ми тъй, сам, не струва ли?
Защо потънах във тъга
след краткото със теб сбогуване!
Наистина ли прекопнях
и в лед сърцето ми втвърди се!
Нима достатъчно живях
и вярата напред стопи се?!
Какво от туй, че съм била
и давала съм глътки нежност,
Когато днес ще съм жена
повярвала във неизбежност!
Не искам лошата съдба!
Аз още вярвам във доброто
и със добро ще съкратя
всеки път към мен на злото.
Че в моя път напред нелек
аз срещах сълзи и усмивки.
И бързах все като човек,
нямащ време за почивки.
Сега пак пътят е напред.
Назад е минало и свършено.
Май всеки тук роден човек
тъй бъдещето е прекършило.
Автор: esen Категория: Изкуство
Прочетен: 194 Коментари: 26
Последна промяна: 11.10 21:48
1. comfy - :))
11.10 22:44
“Животът е това, което се случва, докато обмисляте други планове“
„Талантът е способността да вярваш в успеха.“
Така мисли Джон Ленън, а ти? ;)*
2. letisi - в живота нищо случайно няма….
11.10 22:52
и ако приемем че мисълта е материална то вярата е задължителна…а също и усмивките и мечтите :))))))
3. esen - Точно в десятката, Кирил!
11.10 22:53
Съвсем точно си изказал това, което аз се опитах да кажа със снимки и стих.
Ако се стремя да успея в нещо, непременно вярвам в успеха. И зная, че съдбата води желаещите, а влачи останалите… Само се опитвам да разчета правилно знаците, които тя ми дава. Но това вече е изстрадана мъдрост и ти знаеш, че е така.
Дали и ти мислиш като Джон Ленън?:)*
4. esen - Напълно си права, letisi!
11.10 22:57
Вярата и желанието в повечето случаи определят посоката на съдбата. А ако тя е решила друго, просто трябва да я изслушаме и разберем, колкото и да боли. И нека оплаквайки загубеното, да не пропущаме това което ни се дава, за да го замести, защото може да е много по хубаво и да чака само да го оценим като такова.
Благодаря ти, че си тук!
Поздрави и усмивки!:)))
5. анонимен - esen,
12.10 01:42
Животът трябва да го приемем, такъв какъв то е!
Харесва ни или не, трябва да го живеем без оправдание,
заради упорствто ни!
LATINKA-ZLATNA
6. esen - Така е, Ани!
12.10 01:48
Животът има смисъл само такъв, какъвто е. Пътят ни през този свят очертава кривата на мисията ни.
А ти страхотно си го казала: “без оправдание, заради упорството ни!”
Благодаря ти, че си тук!
Спокойна и усмихната нощ! 
7. gothic - посока, съдба. . . животът често ни …
12.10 10:40
посока, съдба…животът често ни кара съвсем леко да кривнем от поетата посока….всяко “кривване” води до ново-и така, като се огледаме в края на пътя си, разбираме че сме стигнали на съвсем друго място, и то без да променяме съществено посоката на движение….
8. tedimov - Пейзажите са красиви …………..
12.10 10:51
на фона на тъжните строфи, но по добре се настрой на по весела вълна. Тогава би имало по добър ефект върху нас, следящи творчеството ти.
9. valchebnica - Благодаря ти!
12.10 11:43
Вълшебна си Златна Есен! Просто вълшебна и този път ще ти отговоря с откъс от една любима моя песен сещаш се на кого.
За всички мои сълзи, нека Бог ти прости!
Ще опитам и аз да простя!
За всички мои сълзи, нека Той сам реши
да ми върне ли пак любовта!
10. viovioi - *
12.10 11:44
Без доза меланхолия поета не може. Това е негата в душата на чувствителните. И не е слабост изпятата мъка, тъга ,отчаяние ,безнадеждност …. ,защото истинската поезия е именно това.Бодрите, опитимистични строфи стават да, но за военен марш. Много ми е смешен текста на “Одата на радостта” Просто събрани думи на куп. Ако някой го има да го линкне. Поздрави Злате !!!
11. missing - красиви снимки
12.10 14:14
Тъжното и меланхоличното в повечето случаи е по-истинско и чувствено. Красиво е написаното като есента. Красива и някак тъжна, напомняща за сивотата и студа, идващи след нея. Поздравления и усмивки, защото в света има и неща, за която си заслужава да се усмихнем.
12. deninosht - !
12.10 17:48
Сега пак пътят е напред.
………………..
нека!!!
13. fanny - @esen
12.10 21:52
Мила esen, ще ти цитирам една мисъл, която не е моя, но много ми харесва:***Когато вратата на щастието се затвори, друга се отваря, но често пъти, ние толкова дълго гледаме затворената врата, че не виждаме другата, която се отваря за нас.***
Аз съм тъжен човек, и си имам причините за това, но все пак е останала малко вяра и надежда за бъдещето! Сърдечни поздрави!
14. esen - Ако незнаем на къде сме се устремили,
12.10 22:51
непременно ще се озовем някъде другаде.
И си мисля, че криволиченето на пътя също не е по собствена воля и желание, колкото и на пръв поглед да изглежда така. Препятствията са уроци, а завоите вероятно са изходи или по точно изводите от тези уроци.
Дълго преди да повярвам в неизбежността на нещата аз получавах своите уроци от съдбата и те не бяха никак леки за усвояване. Не зная колко съм успяла, но съм убедена, че животът е училище още от започването му, че дори и след него.
Благодаря ти, че си тук, gothic! Приятно ми беше да поразсъждавам върху коментара ти и истините, които ми подсказва! Спокойна нощ!
15. esen - Това са градски пейзажи, tedimov!
12.10 22:58
Бях с намерение в почивните дни да отида на Кенана и там да заснема красивата есен в гората, но заваля дъжд и дано не осуети мероприятието ми.
А аз си мисля положително, но за това ми помага изливането на тъгата или поне частичка от нея на листа. Надявам се читателите, които намерят част от себе си в стиха ми или ги докосне по някакъв начин да се почувстват по-добре след споделената тъга.
Радвам се, че си тук! Благодаря ти, че ми даваш възможността да споделям с теб творчеството си!
Усмихната и спокойна есенна вечер ти желая!:)))
16. esen - И аз ти благодаря, valchebnica, Вълшебно момиче!
12.10 23:05
Прекрасна е тази песен! И нека се радваме на есента и тя да ни натъжава възможно най-малко и за много кратки мигове. Наистина сякаш всяка осъзната красота носи тъгата в себе си. Затова да я възприемаме само като фон, на който да изпъкне хубавото, което е било и ни очаква!
Поздрави, прегръдки и целувки на теб и морето!:)))*
17. esen - Благодаря ти, viovioi!
12.10 23:17
Есента в своята неповторимост и красота винаги навява малко тъга и меланхолия. Но тя навярно е необходима като есенния дъжд, като позлатяването на листата, като здравите и устойчиви пъпки, които съхраняват и възпроизвеждат живота нататък. И си мисля, че когато човек тъгува е по-вглъбен в себе си и по-дълбоко от душата си изкарва чувствата и мислите си. Затова и се раждат по-стойностни стихове. Докато щастливият човек се носи на крилете на птица и в стремежа си да не пропусне пейзажа около себе си, да не изтърве щастието си от високото не бърка дълбоко, а пише само под въздейстиве на емоцията. Все пак и това е необходимо дори повече, особено ако е заразително и увличащо всички да се усмихват и да са щастливи.
Но да не философствам толкова, че май ще отегча всички мои читатели и приятели, с които споделям мисли и чувства, тъга и радост…
Приятно ми е, че си тук и ме провокираш да разсъждавам върху есенното ми настроение!
Много, много усмивки за теб!:)))
18. mathilda - здрасти
12.10 23:25
страхотни снимки! нямам думи просто :))
19. esen - Колко хубаво си го казала, missing!
12.10 23:27
Сякаш си повторила на глас моите мисли и чувства за есента, за нейната красота и меланхолия, за неизбежността и необходимостта от красивия край, който отваря пътя на новото начало като осигурява приемствеността и доразвитието за още по-голяма емоция и възвишеност през следващата пролет, която от своя страна е възторг от преодоляването на зимата и тържество на младостта.
Леле, дано се разбира това изречение! Не мога да повярвам, че излезе толкова дълго и сякаш навито на кълбо…
Благодаря ти, че си тук!
Спокойна и усмихната нощ!:)))
20. esen - deninosht
12.10 23:31
Нека! Нека този път напред ни отведе там, където са приютени бляновете и мечтите ни!
Да го изминем с усмивка!
Прегръдка за теб!:)))
21. esen - fanny,
12.10 23:41
Нека не съсредоточаваме погледа си само върху затворената врата, а да се устремим към отворената пред нас с вяра и надежда, в които сме втъкали преосмисленото и съхранено от останалото назад.
Да сме тъжни е неизбежно. Дори си мисля, че тези, които парадират с веселост са най-тъжните хора на земята. Но пък усмивката може да помогне да си повярваме и преодолеем тъгата и меланхолията, така както есента съхранява най-ценното и го пренася през зимата в следващата пролет.
И ако трябва да провокираме съдбата, нека го правим само с добро, за да ни се отвръща така.
Поздрави и усмивки за теб! И оптимизъм, който се сбъдва!!!
22. esen - Здравей, mathilda!
12.10 23:45
Радвам се, че ти харесаха снимките, които само от първия ден на фотосесията. И тъй като есента е навсякъде около нас и изкушението е голямо за любител-фотограф като мен, мисля да направя поне три постинга с тази невероятна приказка от багри, сила и емоция за живот.
Радвам се, че си тук!
Усмивки за теб!:)))
23. missing - еsen,
13.10 15:52
беше трудно, но го рабрах 
Губех нишката после пак я намирах и така до края. А есента е последна възможност да усетим топлината на нежното слънце, преди да се свием като в пашкул в дрехи от студ, преди да се молим да не замръзне и пламъкът в нас. Винаги съм харесвала преходните сезони. Има толкова много неисказани неща в лятото и зимата, а после в пролетта и есента те се изваждат на показ.
24. esen - Прекрасно е, missing!
13.10 21:19
И нека не се оплитам пак в сложни изречения, защото ти си го казала съвсем точно. Есента и пролетта - може би затова са толкова красиви. Нека им се радваме!
Благодаря ти, че си отново тук!
Много, много усмивки за теб!:)))
25. boboian4o - kakto vinagi
13.10 23:04
prekrasen post.fotosite sa mnogo pustri i istinski.pozdravi
26. esen - Благодаря, boboian4o!
14.10 01:10
Приятно ми е,че си тук и споделям есента с теб!
Поздрави и усмивки!:))
Вятър в косите
Вятър в косите ми мислите брули,
обагря във есенни багри света.
Забогатяла с изстрадани хули
жив водопад е във мен мисълта.
Хиляди капки пороя отнася
в бушуваща бездна копняла покой.
И стон, но и свежест вятър понася
от удар родени рояци безброй.
Поемат отново в русло надолу
до следващ кипящ от страстта водопад.
Отново преплитат се думите в слово
каскадно бушуват и …
няма назад.
Може би
Може би ще ме потърсиш
след петнадесет години.
Може би ще се прекършиш,
ще ли бъда тук, любими?
Може би ще пееш песни
и ще шепнеш мойто име…
Сам не се живее лесно,
Ах, къде си ти, любими.
Молех с мъжкото си рамо
бъдещето ти стопли ми,
и обичай мене само…
Но къде си днес, любими.
Може сто жени да имаш,
със очи неповторими,
да се радваш, да проклинаш…,
но те чакам аз, любими.
Може слънце да те сгрява,
в нощите луна да има.
Но за лумнала жарава
ще потърсиш мен, любими.
Може вятър да повее -
с тебе в огън да гориме,
но във него ще живеем –
Ти си в мен и в плен, любими.
Може ручей да пресъхне,
любовта не ще изстине!
С мен гори и мене вдъхвай
до последен стон, любими!
Без следа
Срещата с тебе не беше случайна -
реши го съдбата така.
Срещна ни плахо във нощи потайни,
в нощи със пълна луна.
Имахме своето влюбено време -
делихме и смях и тъга,
Ала от страх тежеста да поемем
не пуснахме в нас любовта.
Сяхме любов…Не събрахме реколта -
бяхме ний само деца.
И само във нощите ние растяхме
и трупахме мъдрост с тъга.
После луната зад облаци скри се.
Над нас се изсипа дъжда.
Уж любовта ние с тебе открихме,
но не остана следа.
Честито ден на поезията! Нека нощта ви бъде най-красивия стих!
11.11.2006 15:52 - Гара
В живота си често приличах на гара
със бясно препускащи влакове…
И смях се, и страдах, и светло мечтах,
печелих и губих приятели.
А пътят не винаги беше тъй равен,
Препъвах се, даже политах…
Но имах за щастие верни приятели
живях и творих - и не питах!
Автор: esen Категория: Изкуство
Прочетен: 164 Коментари: 18
1. mi6ka66 - ***
11.11.2006 16:26
В живота си често приличах на гара …
Препускаха влакове бясно …
Аз смях се, мечтах, дори съм и плакала
и все пак … живях тъй прекрасно …
И ето сега, като цвете на релсите
се чувствам … сред влакове мощни …
И смея се, плача, мечтая със песните
за разни места … все разкошни …
2. esen - Чудесна редакция!
11.11.2006 17:25
Благодаря ти, mi6ka66!
3. mi6ka66 - Не е редакция, драга esen
11.11.2006 19:00
Отговор е
4. esen - Да, така го възприех.
11.11.2006 20:04
Прекрасен отговор!
5. mi6ka66 - Благодаря :)))
12.11.2006 00:42
И нека като късни влакове
на малки гари да се срещаме
с букет красив - червени макове …
Я виж … май утрото насреща е
6. анонимен -
12.11.2006 09:03
Kрасиво!
7. slavei - ***
12.11.2006 16:47
Наистина е хубаво, когато човек може да разчита на верни приятели. Посреща по-лесно бурите в живота…
Прекрасно си го написала! :))
8. esen - Чудесни отговори, mi6ka66!
12.11.2006 17:12
Кънтят във утрото траверсите
сияе гарата в позлата.
Летете влакове по релсите! -
С красив букет аз тебе чакам!:)))
9. esen - Благодаря,
12.11.2006 17:17
че прочете и хареса, sexybecksi!
10. esen - Прекрасно е да имаш верни приятели!
12.11.2006 17:19
Благодаря, slavei!
11. mi6ka66 - И нека свирката на влака
13.11.2006 13:48
сигнал да е за среща нова …
Букет красив с усмивка чака
да бъде подарен отново :)))
12. esen - Очакването на любовта
14.11.2006 00:29
е най-красивото и жадувано очакване!
Чудесен отговор! Благодаря, mi6ka66!
13. viki02 - ще ме разплачете вие,
14.11.2006 18:32
ако не ме разсмеете.
Чудесни стихове Миш и есен.
14. viki02 - МИш,
14.11.2006 18:47
звучиш много тъжно…но на втори прочит.
15. mi6ka66 - :)) Заблуждение е това …
14.11.2006 20:56
… от твоя страна Vik …
Просто ми е красиво с esen :)))
* * *
В живота ми често ме бъркаха с гара …
Звучаха сирени на влакове …
а релсите тръпнеха, май невидяли
от моите по-алени макове ;)))
16. esen - И смехът и сълзите са полезни, Вики!
14.11.2006 21:44
Радвам се, че се докосвам до сетивата ти!
17. esen - По-силни
14.11.2006 21:52
са тъжните стихове.
Отговорите на mi6ka66 са ведри и красиви!
Въпрос на вкус, Вики
18. esen - Прекрасни са маковете ти, mi6ka66!
14.11.2006 22:14
Нека аз често да бъда и гара,
да спират и тръгват си влакове…
После отново при мен да се връщат
в сърцата с разцъфнали макове.:)))
This is an example of a WordPress page, you could edit this to put information about yourself or your site so readers know where you are coming from. You can create as many pages like this one or sub-pages as you like and manage all of your content inside of WordPress.
